Долината на тракийските владетели
Пътуващият семинар „ Долината на тракийските владетели” е една от първите инициативи на ИСИРКС с ежегодно издание вече 4 години.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Посещават се основни за тракологията и българската археология обекти в Долината около гр. Казанлък. В това число антични обсерватории, светилища, хероони, гробници, мегалити и др. Също така в програмата са включени и интерактивни работилници, свързани с производството на розово масло и вино. В последния ден от семинара се правят и теренни обхождания в землището на Старосел, където се намира прочутия тракийски култов център. Последният обект е символично първи в тракийската археология- Жаба-могила край гр. Стрелча.
[/read]
Монументалното наследство в тоталитарната държава
Пътуващият семинар се проведе за първи път през април, 2016г. с акцент наследството на бивша Югославия.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]С подкрепата на общините и регионалните музеи от Крушевац, Пожаревац, Крагуевац, Вуковар, Бръчко и Белград се посетиха и заснеха някои от най-известните и важни за развитието на монументалната скулптура, дизайн и архитектура образци в Сърбия, Хърватска и Босна и Херцеговина.
[/read]
Археологическо лято
Ежегодно ИСИРКС организира стажантски групи, които взимат участие в археологически експедиции на НАИМ-БАН
[read more=“Още“ less=“Скрий“]С участието на археолози от НАИМ, Музей за история на София и НИМ. Работили сме на обекти като пл. „Св. Неделя” в София, римския некропол край кв. Бенковски, античната базилика в гр. Сандански и др.
[/read]
Есенна школа по опазване и социализация на културно наследство
През септември 2016 проведохме първото издание на есеннта школа по опазване и изследване на антични музайки в партньорство с ИМ „Сандански” и НГДЕК.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]Школата включва теоретично обучение в сферата на античното изкуство, практическа работа по разкриване и опазване, както и работа във вече социализрана за туристи среда, част от културното наследство.
[/read]
„Андрей Луканов-без предрасъдъци”
Кънчо Стойчев (Президент на Световната асоциация „Галъп Интернешънъл”)
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Във връзка с 20-тата годишнина от убийството на Андрей Луканов и издадената книга на социолога Кънчо Стойчев организирахме съвместно представяне на книгата и дискусионна среща за структурните специфики на българския обществен живот след 1989г., както и сравнително разглеждане на българския случай в контекста на преходите в други страни от Централна и Източна Европа.
[/read]
Професия „Журналист”
В сътрудничество с БНТ2 в сградата на НГДЕК открихме кампанията, която си постави за цел популяризирането на журналистическата професия
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Дискутиране с младите хора в български гимназии ролята на медийната свобода и социалната отговорност на словото. Освен големия интерес към събитието през 2017г., няколко от учениците на Класическата гимназия получиха възможността за работа по собствен репортаж и стаж в обществената телевизия.
[/read]
Обмен на учениците от НГДЕК и лицей „Горчаковский”
През април 2017г. реализирахме пилотния образователен обмен
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
между Националния класически лицей към СУ „Константин Кирил Философ” (НГДЕК) и лицей „Горчаковский” към МГИМО в Русия. Основни партньори от руска страна са директора на кампуса „Одинцово” Сергей Василев и преподаватели от МГИМО(„Балкански клуб”) и МГУ „Ломоносов”. На официалното откриване присъства и Н.Пр. Бойко Коцев- Посланик на Република България в Руската Федерация. Освен академичната програма обменът включва и лекции по културна антропология на Русия с посещение на най- значимите обекти от руската история в Москва и Санкт- Петербург. Основните сегменти на този етап са културното наледство от три епохи: имперска, съветска и християнска.
[/read]
Фолклор и традиции в Стара планина – България и Сърбия
През юни 2016г. в с. Горни Криводол приключи проекта за етнографско изследване на българския и сръбски фолклор в Стара планина.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
От сръбска страна основни инициатори за преподаватели от Белградския университет и Националния исторически музей в Сърбия. В малката сграда на културния дом се откри изложба с резлутатите и материалите от проекта, а присъствието на десетки български и сръбски ученици потвърди интереса към тази темататика и у младите.
[/read]
Курс „Тракийска археология”
Курсът по тракийска археология се провежда за четвърта поредна година в НГДЕК. Негова основна цел е запознаването на учениците на Класическта гимназия с културното наследство на траките ..
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Развитието на тракологията в България и света, българските археологически открития през последните 100 години. По време на курса основна тема е и социализацията на културното наследство, затова в лекционна част е интегрирано и гостуването на лектори като Диана Димитрова, проф. Валерия Фол и др. Самият курс е разделен на три части: теоретичен, пътуващ семинар и теренни обхождания, археологически разкопки.
[/read]
„Тоталитарното културно наследство”
Цел на курса:
Да запознае участниците с историческия и социално-психологическия контекст на тоталитарните режими в Европа през 20в. (с акцент на фашизма, нацизма и комунизма),
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
с оглед идеологизацията на градската среда, която до голяма степен е експлицитно изразител на държавния властови организъм. Това явление е широко разпространено в историята и градовете на съвременна Европа. Затова целта е у участниците да се създаде ориентация в исторически и градоустройсвен аспект, която е нужна, за да се анализира и дебатира върху културното архитектурно наследство от тези периоди.
Подход:
Интердисциплиарният метод е фундаментално залегнал в подоготовката на програмата. Той се концентрира около няколко ядра: историческото и фактологическо представяне на диктатурите в Европа през 20в. (в т.ч. Фашистка Италия, Нацистка Германия, Съветска Русия, Испания на Франко, Военна хунта в Гърция, Югославия и т.н.).
След това в поредица от дебати с университетски преподаватели от Италия, Германия и Русия (напр. проф. Роберто Балцани, Проф. Йорг Хаспел, проф. Александър Никитин) се очертава социално-психологическата картина на тоталитарната държавна машина и общество. В тази част също се представя и анализират автори, като Хана Аренд.
Преходът към градоустройствените политики и архитектурното наследство се осъществява с оглед на социалното влияние, което и тогава , и сега имат тези копмплекси, като за целта се посещават ателиета или се канят на място автори (архитекти и скулптори), работили преди 10.11.1989, като проф. Крум Дамянов, проф. Валентин Старчев, арх. Димитър Кръстев.
Във финалният етап на курса програмата включва градски обиколки и практическо запознаване с науката „градоустройство”, която в контекста на тоталитарното наследство е от първостепенна важност, тъй като тя обединява архитектурното познаване със социалния анализ.
В последното събитие обикновено се организира конферентен формат с представяне на по- конкретни лични интереси на участниците и възможности за бъдещо развитие на програмата.
Архитектурно заснемане и 3Д модел за реставрационна експертиза на фасада на сграда
Архитектурно заснемане и 3Д модел за реставрационна експертиза на фасада на сграда – паметник на културата на пл. „Народно събрание” 11.
„Кафе дебати с д-р Николай Михайлов“
В края на март месец гост на нашите „кафе-дебати“ бе доктор Николай Михайлов, с когото разговаряхме за свободата и как е тя разбирана в различните културни епохи от Просвещението до днес в контекста на европейската цивилизация.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Д-р Михайлов въведе присъстващите в проблематиката на свободата през погледа на големите просвещенци на Западна Европа като Декарт и Блез Паскал, както и през развитието на либерализма и неговото отражение върху разбирането за това какво е да бъдеш свободен.
Стана дума за свободата през християнството, която елиминира онтологичния страх с жертва през любов и спасява от всекидневието на тиранична реалност и опасна рутина. Свобода възможна през прозрението, че светът е сътворен от Бог, който е личност, с когото може да се разговаря. Отношенията на тази лична връзка са драматични отношения – освобождаващи, но и предполагащи болка и усилие. Драматични и заради идеологията на деня, характерна с “война на миналото в името не на бъдещето, а на едно експериментално настояще”. Доктор Николай Михайлов описа още “днес” като система на очевидности развиваща у хората способност за самозаблуда, която създава чувство на безкраен сумнабулен живот и изтръгва всякакви родови връзки.
Михайлов спомена контекста на едно Западно общество, немислимо без християснкото наследство, което е в криза, но няма кураж да го признае и приеме последствията.
В последна сметка, свободата, каза Михайлов, отваря бездна на незавършеност, а всичко, което прави човек е ориентация, търсене на пълнота. В този смисъл, задаването, търсенето, учудването са процеси вечносъпътсващия житейския път на човека с отношение към Свободата и Истината.
“Човек не трябва да се доверява. Трябва да има готовност да страда. За да разбере, трябва да се отклони.”
[/read]
Трето издание на обмена с МГИМО
От 2 до 8 април 2018г. Института за социални изследвания и развитие на културни структури проведе за втора поредна година образователен обмен в Москва между студенти от МГИМО и Университета за национално и световно стопансто (УНСС),
[read more=“Още“ less=“Скрий“] както и ученици от Националния класически лицей „Константин Кирил Философ“ (НГДЕК) към Софийския университет.Основен момент в обмена зае панелната дискусия на тема 140 години българо-руски отношения. По време на срещата бяха дискутирани отношенията между България и Русия на културно, историческо и икономическо ниво.
На откриването на конференцията присъства временния посланик на България в Русия – г-н Александър Ковачев. Специален гост и лектор на една от дискусиите бе Алина Шенфелд – официален представител на ЮНЕСКО в Москва. Доц. Н.А. Каржавина представи доклад-презентация на тема „Български език в МГИМО“. Във финалната част на конференцията проф. Александър Никитин представи на участниците многоспектърен анализ на отношенията в Източна и Централна Европа.
Конференцията беше организиран с подкрепата на нашите партньори от студентскя клуб към МГИМО – Future World Diplomats (FWD).
Освен академичната програма бяха проведени и лекции по културна антропология на Русия с посещение на най-значимите обекти от руската история в Москва и Санкт- Петербург. Основните сегменти на този етап са културното наледство от три епохи: имперска, съветска и християнска. [/read]
По повод „Деня на народните будители“
По повод „Деня на народните будители“ Института за социални изследвания и развитие на културни структури проведе първата среща от поредицата „кафе-дебати“ с гост проф. Иво Христов.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
Тема на разговор беше – Какво е „българското“ днес?
По време на разговора проф. Иво Христов преведе аудиторията през формирането на българското общество – неговото светоусещане, мироглед, идентичност и онтология в последните 139 години от Освобождението. Развитието на българския социум беше разгледано през погледа на бележити български социални изследователи от миналия век като Иван Хаджийски, Найден Шейтанов, Стефан Попов и др. Засегнати бяха предизвикателствата и проблемите пред които е изправено българското общество по времето на социализма. Беше отделено внимание на трансформацията, която претърпява България след 1944г. – метаморфозата от едно аграрно общество с предимно селско население към индустриализация и урбанизация. Съответно бяха обсъдени последиците и ефектите върху „българското“ вследствие от тези промени.
Проф. Христов поговори и за развитието на българското общество в годините след социализма и проблематиката българското битие по време на прехода. Бе направена и съпоставка на социалните процеси в България на фона на съседните балкански страни и как последното столетие се е отразило върху техните общества.
„Кафе дебати с Андрей Райчев“
В края на януари открихме поредицата „Кафе дебати” в Ориндж кафе с доц. Андрей Райчев. Конкретният повод беше неговата нова книга в съавторство с Александър Андреев „Време и всичко”.
[read more=“Още“ less=“Скрий“]
В нея Андреев пита, а Райчев отговаря за множество теми, аспекти и въпроси. От социологията до философията, от духовното до хегелианството, от световната геополитическа регионализация до българската хтонична онтология.
Доц. Райчев представи своя значителен философски труд върху теорията за времето (изградена съвместно с Кънчо Стойчев). Той заяви, че ние, хората, разбиваме времето. Ние създаваме “сега”. Но защо това сега принадлежи на света, когато няма сега, а има само вечност? В отглеждането на подобна илюзия за свят Райчев говори за доброто и злото като за понятия, с които подменяме миналото.
Социологът говори и за мита като за разказ, в който нито в един момент не се задава фундаменталния въпрос “Защо”, дори да се твърди, че от драконов зъб е излязла луната. В този смисъл, човек с мита не се учудва. С факта на узнаване той се е приобщил. “Ние, древните гърци” знаем, че има Зевс, даде за пример Райчев. А философът се еманципира, като дава отговор вместо свещените текстове.
Андрей Райчев запозна още публиката с тезата си, че няма истини. Има разкриване на тайни. На важни тайни. Защо важни? Защото са важни за човека на бъдещето.
Разговорът беше плодотоворен и активен с въпроси, препращащи, както към античните постулати на Анаксагор, Демокрит и Сократ, така и към диалектиката на Маркс. „Привилигировните гледни точки” на присъстващите станаха свидетели и на обширен и интердисциплинарен портрет на българската социална реалност днес, както и мнението на Райчев за логиката на политическите процеси.
[/read]
Тоталитарното наследство – социално отражение и културен потенциал
Международна научна конференция „Тоталитарното наследство – социално отражение и културен потенциал” се проведе на 19 и 20 май.
Организатор бе Институтът за социални изследвания и развитие на културни структури в партньорство с Института „Иван Хаджийски” и „Галъп Интернешънъл”.
Събитието бе част от официалния календар на Европейската година на културното наследство 2018 и се проведе под патронажа на Националната комисия за ЮНЕСКО.
В първия ден се проведе научното обсъждане в зала „Джеймс Баучер”, което разгледа международния и български опит с този тип наследство от архитектурно-градоустройствена, социална и туристическа гледна точка.
Сред гостите бяха световно известният дизайнер и професор в Базел (Швейцария) Уве Брюкнер, президентът на ИКОМОС Германия проф. Йорг Хаспел, почетният председател на Асоциацията на руските политолози проф. Александър Никитин, изследователката и консултант на изложбата за Югославия в МоМа в Париж д-р Саня Хорватинчич (Загреб, Хърватска), както и единствената българка Елена Балабанска в студиото на Ян Геел в Копенхаген, който консултира градските управи на градове като Москва, Шанхай, Ню-Йорк, а от миналата година и София.
От българска страна участие взеха също доц. Андрей Райчев („Иван Хаджийски”), Радослав Илиев (ИСИРКС), Първан Симеонов („Галъп Интернешънъл”), арх. Дора Иванова (проект „Бузлуджа”), Михаил Димов (инициатива „Феникс АР“) и арх. Петър Лазаров от „Инсепт архитекчър”- архиектурното студио – официален спонсор на събитието.
По време на работния ден беше излъчен и новия филм на журналиста Тома Томов, посветен на българския скулптор проф. Крум Дамянов.
Във втория ден се проведе дискусия между експертите и областния управител на Стара Загора и отговарящата за паметника на връх Бузлуджа, Гергана Микова.
На работния обяд след посещението на монумента се включиха и други институционални представители от Министерство на културата, както и на професионалните съюзи на архитектите и художниците.
