с оглед идеологизацията на градската среда, която до голяма степен е експлицитно изразител на държавния властови организъм. Това явление е широко разпространено в историята и градовете на съвременна Европа. Затова целта е у участниците да се създаде ориентация в исторически и градоустройсвен аспект, която е нужна, за да се анализира и дебатира върху културното архитектурно наследство от тези периоди.
Подход:
Интердисциплиарният метод е фундаментално залегнал в подоготовката на програмата. Той се концентрира около няколко ядра: историческото и фактологическо представяне на диктатурите в Европа през 20в. (в т.ч. Фашистка Италия, Нацистка Германия, Съветска Русия, Испания на Франко, Военна хунта в Гърция, Югославия и т.н.).
След това в поредица от дебати с университетски преподаватели от Италия, Германия и Русия (напр. проф. Роберто Балцани, Проф. Йорг Хаспел, проф. Александър Никитин) се очертава социално-психологическата картина на тоталитарната държавна машина и общество. В тази част също се представя и анализират автори, като Хана Аренд.
Преходът към градоустройствените политики и архитектурното наследство се осъществява с оглед на социалното влияние, което и тогава , и сега имат тези копмплекси, като за целта се посещават ателиета или се канят на място автори (архитекти и скулптори), работили преди 10.11.1989, като проф. Крум Дамянов, проф. Валентин Старчев, арх. Димитър Кръстев.
Във финалният етап на курса програмата включва градски обиколки и практическо запознаване с науката „градоустройство”, която в контекста на тоталитарното наследство е от първостепенна важност, тъй като тя обединява архитектурното познаване със социалния анализ.
В последното събитие обикновено се организира конферентен формат с представяне на по- конкретни лични интереси на участниците и възможности за бъдещо развитие на програмата.